1
Тай чука, понеже си аменге мукло обещание де дас анде Лескере почивкате, нека дарас, тена откринел пес, кай декой тумендар нана доресло жи лате.
2
Соскето тай аменгеда, сарто ленгеда, ангяс пес иек благовестие; но о словос, ковато он шунде, на принесингяс ленге полза, понеже колка, колато шунде лес, нана съчетинде лес вяраса.
3
Далкеске аме, о повярвала, дас анде далке почивкате; сарто пенгяс о Дел: "Чука заклевингиоман анде ме гневиесте: Он нанай те ден анде Мере почивкате"; те овенас да съвършена Лескере дела още ко основаване е светоскоро.
4
Соскето декате пенгяс е ефта диесеске чука: "Тай почивингяс песке о Дел ко ефтато диес Пе саворе деловиендар";
5
тай пак далке танесте : "Нанай ете ден анде Мере почивкате".
6
Тай чука, понеже ачол те ден десаве анде лате, а колка, коленге по-рано благовестисало, нана дине ашал о неверив* поро,
7
далкеске Ов пак определинел иек диес, "авдиес", сарто пенел след дики време чрез о Давид, сарто вече пенгям: "Авдиес, ако шунен Лескоро гласос, ма закоравинен тумаре сърца".
8
Соскето, ако о Исус Навиев делас лен почивка, о Дел нанай те хоратинелас палал далкесте авере диесеске.
9
Следователно е Божие люденге ачол иек събота почивка*.
10
Соскето ковка, ковато диняс анде Лескере почивкате, ов почивингяс песке пере деловиендар, сарто о Дел Перендар.
11
Далкеске нека те постараинас амен те дас анде далке почивкате, за тена перел декой, като следвинел о също примери е невериеске.
12
Соскето о Божие словос си живдо, деятелно, по-остро секоне двуостроне мечиестар, пронижинел жи ко разделяне и душа тай о духос, о ставес тай и годи, тай родел о помислес тай о намерения е сърцескере.
13
Тай нанай създание, ковато тена овел явно англал о Дел; но всичко си нанго тай разкрито англал о яка Калкеске, англал Колесте ка отговоринас.
14
Тай чука, като иси амен велико Първосвещеники, о Исус о Божие Чаво, Ковато пренакло жи ко най-уче небеса, нека икерас давка, ковато изповедингям.
15
Соскето нанай амен савка първосвещеники, ковато тенащи състрадинел аменца анде амаре немощиенде, а иси амен Иек, Ковато уло сичконасте изкушиме сар аменде, без те араклол анде Лесте безех.
16
Далкеске нека пристъпвинас дързостяса карик о престоли е благодатаке, за те придобинас милост тай те аракас благодат, която те помагинел благовременно.