1
Соскето всеко първосвещеники, като си лендо машкар о мануша, поставинел пес те принесинел даровя тай жертвес е Девлеске за е безехенге е манушенгере.
2
Савка първосвещеники ащи състрадинел е невежноненца тай е заблудимененца, соскето тай ов коркоро си обикаламе немощиендар,
3
тай далкеске си длъжно те принесинел жертва е безехенге, сарто е люденге, чука песке.
4
А сарто никой на лел песте кайка почест, освен ако овел призвано таро Дел, сарто уло о Аарон,
5
чука о Христос на присвоингяс Песке и слава те ачол първосвещеники, а диняс ла Леске Ковка, Ковато пенгяс Леске: "Ту синян Моро Чаво, Ме авдиес биянгиом Тут";
6
сарто авере танесте пенел: "Ту синян свещеники жи ко векос според о чини Мелхиседеково".
7
Ов, андо диеса Пе плътяке, като отправингяс силноне пищаса тай асвенца молитвес тай молбидес карик Колкесте, Ковато ащине избавинел Лес таро мериба, тай като уло шундо ашал о благоговение Поро,
8
ако те овеласда Чаво, пак сиклило послушаниесте чрез давка, ковато страдингяс,
9
тай като усъвършенствисало, ачило причина вечноне спасениеске саворенге, колато си Леске послушна,
10
като уло наименувиме таро Дел Първосвещеники според о Мелхиседеково чини.
11
Упрал далкесте сис амен те пенас бут букя, тай мъчна пояснимнаске; соскето бавно схванинен.
12
Понеже жи далке времесте туме требеше учителя те ачон, а иси тумен нужда те учинел тумен декой наново ко най-елементарна начала ко Божия словоса, тай реслен жи оте, те овел тумен нужда тудестар, а ма зорале хабнастар.
13
Соскето секой, ковато парварел пес тудеса, си неопитно андо словос е правдаке, понеже си невръстно;
14
а о зорало хабе си е пълнолетноненге, колато чрез о упражнение обучинде пе чувства те пенджарен о лачипе тай о канилипе.