¹ Давка пенгиом туменге, за тена съблазнинен тумен. ² Ка отлъчинен тумен таро синагогес; даже авел сахати, като секой, ковато мударел тумен, ка мислинел кай принесинел служба е Девлеске. ³ Давка да ка керен, соскето нана пенджарде нито е Отециес, нито Ман. ⁴ Но Ме пенгиом туменге далка букя, тай като ка авел о сахати ленгоро, те помнинен, кай пенгиом лен туменге. Отначало на пенгиомлен туменге, соскето улом туменца; ⁵ а акана жав паш Колкесте, Ковато бичалгяс Ман; тай никой тумендар нана пучел Ман: Кате жас? ⁶ Но понеже пенгиом туменге давка, скръб изпълнингяс тумаре сърца. ⁷ Обаче Ме пенав туменге и истина, туменге си по-лачес те жав Ме, соскето, ако нана жав, о Утешители нанай те авел паш туменде; но ако жав, ка бичалав Лес туменге. ⁸ Тай Ов, като ка авел, ка обвининел е светос безехенге, правдаке тай съдоске; ⁹ безехенге, соскето нана верувинен Манде; ¹⁰ правдаке, соскето жав ко Отца, тай нанай те дикен Ман вече; ¹¹ а съдоске, соскето о князи калке светоскоро си осъдиме. ¹² Иси Ман още бут букя те пенав туменге; но нанащи те понесинен лен акана. ¹³ А като ка авел Ковка, о Духос е истинакоро, ка упътвинел тумен секоне истинаке; соскето нанай те хоратинел Пестар, но ковато шунел, давка ка хоратинел, тай ка известинел туменге е букиенге колато авен. ¹⁴ Ов Ман ка прославинел, соскето Мерестар ка лел тай ка известинел туменге. ¹⁵ Всичко, ковато си е Отециес, си Моро; далкеске пенгиом, кай Мерестар, като лел, ка известинел туменге. ¹⁶ Още хари, тай нанай те дикен Ман; тай пак хари, тай ка дикен Ман. ¹⁷ Далкеске десаве таро ученикия Леске пенде песке машкар песте: Со си давка, ковато пенел аменге: още хари, тай нанай те дикен Ман; тай пак хари, тай ка дикен Ман; тай кавка: соскето жав ко Отца? ¹⁸ Тай пенде: Со си давка, ковато пенел: Още хари? Нана жанас со мангел те пенел. ¹⁹ О Исус, като ахалило, кай манген те пучен Лес, пенгяс ленге: Далкеске ли пучен тумен машкар туменде, соскето пенгиом: Още хари, тай нанай те дикен Ман; тай пак хари, так ка дикен Ман? ²⁰ Истина, истина пенав туменге, кай туме ка заровен тай ка заридаинен, а о светос ка лошанел; туме ка скърбинен, но тумари скръб ка ирингиол лошалате. ²¹ Жувли, като биянел, си в скръб, соскето ало лакоро сахати; а като биянел е чавес, нана помнинел вече пе мъкес ашал и лошали, кай бияндило мануш ко светос. ²² Тумеда акана синиен наскърбиме; но Ме пак ка дикав тумен тай тумаро сърцес ка лошанел, тай тумари лошали никой нанай те лел ла туменге. ²³ Тай колке диесесте нанай те пучен Ман нисоске. Истина, истина пенав туменге: со да те манген таро Отца анде Мере алавесте, Ов ка дел лес туменге. ²⁴ Жи акана нищо нана манглен анде Мере алавесте; манген,тай ка получинен, за те овел тумари лошали перди. ²⁵ Давка хоратингиом туменге притченца. Ачол сахати, като нанай вече те хоратинав туменге притченца, а ясно ка известинав туменге е Отцаске. ²⁶ Колке диесесте ка манген анде Мере алавесте; тай нана пенав туменге, кай Ме ка мангав таро Отца туменге; ²⁷ соскето коркоро о Отец дехел тумен, понеже туме възлюбингиен Ман тай повервингиен, кай Ме таро Отца иклилом. ²⁸ Иклилом таро Отца тай алом ко светос; тай пак напуснинав о светос тай жав ко Отца. ²⁹ Пенен Лескере ученикия: Аке, акана ясно хоратинес тай нисави притча нана пенес. ³⁰ Акана синям увериме, кай Ту всичко жанес, тай нанай нужда те пучел Тут декой, за те отговоринес леске. Далкесте верувинас, кай иклилан таро Дел. ³¹ О Исус отговорингяс ленге: Акана ли верувинен? ³² Аке, ачол сахати, даже ало да, те разпръснинен тумен секой перенде, тай Ман те мукен коркоро; обаче нана синиом коркоро, соскето о Отец си Манца. ³³ Давка пенгиом туменге, за те овел тумен анде Манде мири. Андо светос иси тумен скръб; но дерзайнен: Ме победингиом о светос.