1
Паш далкесте, пралален, известинав туменге и Божие благодат, денди ко кангеря анди Македония,
2
кай макар те търпинен баро утеснение, пак ленгири изобилно лошали тай ленгири дълбоко сиромашия керде те преливинел о барвалипе ленгере щедростиатар.
3
Соскето свидетелствинав, кай он дине доброволно според пи сила, тай даже аври пе силатар,
4
като умолиненас амен баре настояниеса, относно давка деиба*, дано те участвинен онда андо служение е светиенге.
5
Тай он ма само дине, сарто надявинасас амен, но първо предине пес е Девлеске тай, ки Божие воля, аменге;
6
чука кай помолингям е Титиес те довършинел машкар туменде давка благодеяние, сарто започнингясас лес.
7
Тай чука, сарто изобилствинен андо всеко варесо: анди вяра, андо словос, андо знание, андо пердо усърдие, тай анди любов карик аменде, чука те преизобилствинен анде далке благодеяниесте.
8
На пенав давка сар заповед, а за те изпитвинав и искреност тай любов чрез о усърдие околенгоро.
9
Соскето жанен и благодат амаре Девлескири о Исус Христос, кай като уло барвало, за туменге ачило чоро, за те обогатинен тумен туме чрез Лескере чорипнасте.
10
А относно давка ме дав кавка съвети, кай чука те керен лес си полезно туменге, колато окова бреш улен първа ма само те керен лес, но те манген те керен лес.
11
А акана керен лес ко делос, чука кай сарто улен усърдна андо желание, чука те овен андо довършване, според со иси тумен.
12
Соскето, ако иси усърдие, ов си приемиме, според кити иси е манушес, а ма според кити нанай лес.
13
Понеже на мангав авер те овен облекчиме, а туме утесниме;
14
но те овел равенство, сар тумаро сегашно изобилие пергяс ленгири оскъдност, тай ленгоро изобилие послужингяс тумаре оскъдностиаке; тай те овел равенство,
15
според сарто си пишиме: " Ковато кидингясас бут, на сине лес излишъки; тай ковато кидингясас хари, на сине леске оскъдно".
16
Те благодаринас е Девлеске, Ковато вложинел андо сърцес на Тит о също усърдие за туменге, ковато иси аменда;
17
соскето наистина приемингяс амари молба, а паш далкесте, като уло коркоро бут усърдно, тръгнингяс карик туменде доброволно.
18
Бичалгям леса е пралес, колескири похвала андо делос е благовестиескоро си известно андо саворе кангеря;
19
тай ма само давка, но още уло избириме таро кангеря те пътувинел аменца за е делоске далке благодеяниескоро, колеске служинас за е Девлескере славаке, тай за те покажинел пес амаро усърдие,
20
като избегвинас давка, декой те упреквинел амен относно давка щедро подаръки, ковато си повериме амаре служениеске;
21
понеже грижинас амен далкеске, ковато си честно ма само англал о Дел, но англал о манушада.
22
Бичалгям ленца околе амаре пралес, колескоро усърдие бут дрома тай анде буте букиенде опитвингям, тай колато акана си бут по-усърдно ашал лескоро баро доверие карик туменде.
23
Кити за е Титиеске, ов си моро другари тай съработники машкар туменде; а кити амаре праленге, он си пратеникия е кангериенгере, слава е Христаске.
24
Далкеске, покажинен ленге англал о кангеря доказателство за тумари любов тай за амаре похвалаке за туменге.