¹ Тай чука, любезна, като иси амен далка обещания, нека очистинас амен всеконе плътсконе тай духовноне нечистотатар, като усъвършенствинас амен анди святост дараса таро Дел. ² Керен тан анде тумаре сърцеденде за аменге; никас на онеправдингям, никас на развратингям, никастар на възползвингям амен. ³ На пенав давка, за те осъдинав тумен: соскето по-нангле пенгиом, кай синиен анде амаре сърценде, за те овас заедно като каа мерас, тай като живинас. ⁴ Баро си моро доверие анде туменде, бут хвалинаман туменца, пердо синиом утехаса; анди секакво амари скръб ми лошали си преизобилно. ⁵ Соскето, отсар алам анди Македония, на сине амен* нисаво спокойствие, но секатар улам утеснена: аврял о борби, андрал и дар. ⁶ Но о Дел, Ковато утешинел е смиренонен, утешингям амен е Титиескере пристигнимнаса; ⁷ тай ма просто лескере пристигнимнаса, но ашал и утеха, коласа туме утешингиенас лес, като известингяс аменге тумаро копнежи, тумаро роиба, тумари ревност за манге; чука кай още по бут лошангиом. ⁸ Соскето, при все кай наскърбингиом тумен ме посланиеса, нана разкайвинаман; макар те пораскайнавас ман, като диклом, кай ковка писмо наскърбингяс тумен, но само за хари време. ⁹ Акана лошанав, ма за тумаре наскърбимнаске, но соскето тумаро наскърбяване ангяс тумен жи ко покаяние; понеже скърбиненас палал о Дел, тай тена понесинен нисави вреда амендар нисосте. ¹⁰ Соскето и скръб палал о Дел биянел спасително покаяние, ковато ингалел жи ко спасение тай на мукел разкаяние, а и светско скръб биянел мериба. ¹¹ Соскето, аке кавка тумаро скърбиба палал о Дел, саво усърдие породингяс анде туменде, саво себеочистване, саво негодувание, сави дар, саво очакване, сави ревност, сави готовност те дикен възмездие! Всичконасте туме покажингиен, кай синиен чиста анде далке делосте. ¹² Тай чука, ако пишингиом туменге давка, на пишингиом лес ашал о оскърбители, нито ашал о оскърбиме, а за те ачол туменге ясно англал о Дел кити синиен аменге предана. ¹³ Далкеске утешисалам; тай анде далке амаре утехате още по бут залошангям ашал и лошали на Тит, соскето туме саворе успокоингиен лескоро духос. ¹⁴ Соскето, ако похвалингиоман леске хари туменца, нана лажанилом; но сарто всичко, ковато хоратингям туменге, уло истинно, чука и похвала амари туменца англал о Тит иклили истинно. ¹⁵ Тай ов още по бут милеинел туменге, като дел пес годи и послушност саворенгири, сар приемингиен лес дараса тай трепетиеса. ¹⁶ Лошанав, кай анде всичконасте ащи доверинав ман туменде.