¹ Тай като иклило Исус таро храми, тай жалас песке, о ученикия Лескере приближисале те покажинен Леске о здания е храмиескер. ² А Ов в отговор пенгяс ленге: На дикен ли всичко давка? Истина пенав туменге: Нанай те ачол ате бар упрал баресте, ковато тена сринингиол.

³ Тай като бешелас ко Елеонско хълми, о ученикия але паш Лесте коркоресте тай пенде: Пен аменге кана ка овел давка тай саво ка овел о белеги за Тере пришествиеске тай за о свършеки е векоскоро?

⁴ Исус в отговор пенгяс ленге: Пазинен тумен тена заблудинел тумен декой; ⁵ соскето мнозина ка авен Мере алавесте, тай ка пенен: Ме синиом о Помазаники, тай ка заблудинен мнозина ⁶ Тай ка шунен за войни тай слуховя за войни; но внимавинен тена смутиненн тумен; понеже далка букя требва те ачон; но давка още нанай о свършеки. ⁷ Соскето ка ваздел пес народос против народосте тай царство против царство; тай разноне таненде ка овел бок тай трусовя. ⁸ Но всичко давка ка овел само начало на страдания. ⁹ Тогава ка преден тумен на оскърбление тай ка мударен тумен; тай ка овен мразиме саворе народостар ашал Мере алавеске. ¹⁰ Тай тогава мнозина ка отстъпинен тари вяра, тай иек авресте ка преден пес, тай иек аврес ка мразинен пес. ¹¹ Тай бут лъжепророкя ка появинен пес тай ка заблудинен мнозина. ¹² Тай понеже ка умножингиол о беззаконие, и любов е мнозинствоскири ка охладнинел. ¹³ Но който устоинел жи ко крайос, ов ка овел спасиме. ¹⁴ Тай давка благовестие е царствоскоро ка овел проповедиме ки цело вселена за свидетелство саворе народоске; тай тогава ка авел о свършеки.

¹⁵ Далкеске, като дикен и мерзост, която анел запустение, за колаке хоратинел пророк Даниил, бешли ко свято тан (който четинел, нека ахалол), ¹⁶ тогава колка, кате си анди Юдея, нека нашен андо планини; ¹⁷ ковато араклол е кереске ко покриви, тена ухлел те лел о букя пе керестар; ¹⁸ тай който араклол анди нива, тена иринел пес напапале те лел пе шехя. ¹⁹ А горко е непердоненге тай кърмещите колке диесенде! ²⁰ Далкеске, молинен тумен тена случинел пес о бягство тумаро евендеске или ко съботно диес; ²¹ соскето тогава ка овел бари скръб, кате нана ули таро началос е светоске жи акана, тай со да нанай те овел. ²² Тай ако на съкретинеен колка диеса, нанай те избавинел пес нито иек плът; но ашал е избраноненге, колка диеса ка съкратинен пес. ²³ Тогава ако декой пенел туменге: Аке, ате си о Помазаники, или оте си, ма верувинен; ²⁴ соскето ка появинен пес лъжепомазаникя тай лъжепророкия, колато ка покажинен баре знамения тай чудеса, чука че те заблудинен, ако си възможно е избранонен да. ²⁵ Аке, предскажингиом туменге. ²⁶ Тай чука, ако пенен туменге: Аке, Ов си ки пустиния - ма иклион; или: Аке, Ов си андо вътрешна стаиес - ма верувинен. ²⁷ Соскето, сарто и светкавица иклол от изток тай дикиол чак до запад, чука ка овел о пришествие е Човешконе Чавескоро. ²⁸ Кате овел и трупос, оте ка киден пес о орли да.

²⁹ А веднага палал и скръб околке диесенде о кам ка потъмнингиол, и луна нанай те дел пи светлина, о звезди ка перен таро небес тай о небесна силес ка разклатингион. ³⁰ Тогава ка явинел пес ко небес о знамение е Човешконе Чавескоро; тай тогава ка заровен саворе земна племена, като ка дикен е Човешконе Чавес те авел ко небесна облакя силаса тай баре славаса. ³¹ Ка бичалел Пере ангелен силноне тръбноне гласоса; тай он ка киден Лескере избранонен таро штар вертища, тари иек крайос е небескоро жи колкесте.

³² А сиклон и притча тари смокиня: Като о клоня лакере ковлон тай развинен листовя, жанен, кай си паше о нилай. ³³ Също чука тумеда, като дикен всичко давка, те жанен, кай Ов си паше жи ко вудар. ³⁴ Истина пенав туменге: Давка поколение нанай те пренакел, жи кай нана сбъднингиол всичко давка. ³⁵ О небес тай и пув ка пренакен, но Мере думес нанай те пренакен. ³⁶ А колке диесеске тай сахакиеске никой на жанел, нито о небесна ангела, нито о Чаво, а само о Отец. ³⁷ Тай сарто сине о Ноева диеса, чука ка овел о пришествие е Човешконе Чавескоро. ³⁸ Соскето, сарто колке диесенде англал о потопи ханас тай пиенас, жениненас пес тай омъжвиненас пес жи ко диес, като Ной диняс андо ковчеги, ³⁹ тай нана усетинде, жи кай ало о потопи тай завлечингяс саворен, чука ка овел о пришествие е Човешконе Чавескоро. ⁴⁰ Тогава дуи ка овен ко полес; иек лелпес, а окова мукелпес. ⁴¹ Дуи жувля ка мелинен анди мелница; иек лелпес а окоя мукелпес. ⁴² Затова бдинен, соскето на жанен кова диес ка авел тумаро Дел. ⁴³ Но давка те жанен, кай ако о домакини жанел кова сахати ка авел о чор, ов ка бдинел тай нанай те мукел те подкопинен лескоро кер. ⁴⁴ Затова, овен тумеда готова; соскето ко сахати ковато на мислинен, о Човешко Чаво ка авел.

⁴⁵ Тай чука, кова си о верно тай разумно слугас, ковато о господари лескоро поставингяс упрал пе слугиенде; за те дел лен хабе навреме? ⁴⁶ Блажено си ковка слугас, колескоро господари, като ка авел песке, аракел лес, кай керел чука. ⁴⁷ Истина пенав туменге, кай ка поставинел лес упрал пе целоне имотиесте. ⁴⁸ Но ако ковка слугас си канило, тай пенел ан пе сърцесте: Мо господари бависало, ⁴⁹ тай ов почнинел те марел пе служителен, тай те хал тай пиел е пияниценца, ⁵⁰ о господари колке слугаскоро ка авел ко диес, като ов нана жарел лес, тай ко сахати, ковато нажанел, ⁵¹ тай като марел лес паресте, ка определинел лескири участ е лицемериенца; оте ка овел роиба тай скърцане данденца.