¹ Тай като викингяс Пе дешудо ученикиен, диняс лен власт упрал о нечиста духовя, те гонинен лен тай те изцелинен всекакво болест тай всекакво немощ. ² А аке о алава е дешудо апостоленгере: о първо, Симон ковато пенел пес Петър, тай Андрей, лескоро прал; Яков Зеведеев тай Йоан, лескоро прал; ³ Филип тай Вартоломей; Тома тай Матей о бирники; Яков Алфеев тай Тадей*; ⁴ Симон Зилот* тай Юда Искариотски, ковато прединяс Лес.

⁵ Калка дешудуи души изпратингяс Исус тай заповедингяс ленге: Ма пътувинен карик о езичникя тай андо самарянско градос ма ден; ⁶ но по-лачес жан ко нашалде бакре е Израилевиенге ко кер. ⁷ Тай като жан, проповединен, тай пенен: О Небесно тагарипе наближингяс. ⁸ Насвален изцелинен, мулен възкресинен, прокаженонен очистинен, бесовиен изгонинен; даром приемингиен, даром ден. ⁹ Ма лен нито златос, нито сребро, нито медно монета тумаре поясиенде, ¹⁰ нито чанта дромеске, нито дуи гада, нито потиня, нито тояга; соскето о работники заслужинел пери прехрана. ¹¹ Тай колесте да те овел градосте или гавесте, като ден, разпучен кои анде лесте си достоино тай оте ачон жи каи жантуменге. ¹² А като ден андо кер, поздравинен лес. ¹³ Тай ако о кер си достоино, нека авел лесте тумаро мири; но ако нанаи достоино, тумаро мири нека иринел пес карик туменде. ¹⁴ Тай ако декои на приеминел тумен, нито шунел тумаре думес, като иклон таро кер леске, или колке градостар, тресинен о прахос тумаре пирендар. ¹⁵ Истина пенав туменге: По-локо ка овел о наказание ки Содомско тай Гоморско пув ко съдно диес, отколкото колке градоске.

¹⁶ Аке, ме бичалав тумен сар овце машкар вълциенде; овен разумна сар о сапа тай незлоблива сар о кушя. ¹⁷ Тай пазинен тумен таро мануша, соскето ка ден тумен на събори тай пе синагогиенде ка марен тумен. ¹⁸ Ва! Тай англал о управителя тай тагара ка извединен тумен ашал Манге, за те свидетелствинен ленге тай е народоске. ¹⁹ А като ка преден тумен, ма даран сар или со ка хоратинен, соскето ко също сахати ка дел пес туменге со те керен. ²⁰ Соскето на синиен туме, колато ка хоратинен, а о Духос на Отца ви, Ковато ка хоратинел ан туменде. ²¹ Прал пралес ка предел мерибнасте, тай дат чавес; тай чаве ка ухкиен против пе родителенде тай ка мударен лен. ²² Ка овен мразиме саворендар поради Мере алавесте; а които устоинел жи ко крайос, ов ка овел спасиме. ²³ А като гонинен тумен иеке градостар, нашен авересте; соскето истина пенав туменге: нанаи те пирен о Израилева градовя, жикаи авел о Човешко Чаво.

²⁴ О ученики нанаи по-горно пе учителестар, нито о слугас по-горно пе господариестар. ²⁵ Достатъчно си е ученикиеске те овел сар пе учителесте тай о слугас сар пе господариесте. Ако е стопаниес е керескоро наречинде Веелзевул, то кити повече о домашна лескере! ²⁶ Тай чука, ма даран лендар; соскето нанай нищо покрито, савото нанаи те открингиол, тай тайно, савото нанай те ахалол. ²⁷ Давка, кате хоратинав туменге ко тъмно, пенен лес ко светло; тай со шунен канесте, прогласинен лес таро покривя. ²⁸ Ма даран колкендар, кате мударен о телос, а и душа нанащи мударен; а по-скоро даран Колкестар, Ковато ащи и душа, тай о телос да те погубинел андо пъкали. ²⁹ На бикнен лил пес дуи чирикле иеке асарийеске? Тай пак ни иек лендар нанай те перел ки пув без и воля на Отца ви. ³⁰ А туменге о бала да ко шеро си саворе генде. ³¹ Ма даран; туме синиен бут по-скъпа таро чирикле. ³² Тай чука, всекои, който изповединел Ман англал о мануша, ка изповединав лес Меда англал о Отца ми, Ковато си ко небеса. ³³ Но, всекои, който отречинел пес Мандар англал о мануша, ка отречинаман Меда лестар англал о Отец ми, Ковато си ко небеса.

³⁴ Тена мислинен, кай алом те анав мири ки пув; нана алом те анав мири, а мечи. ³⁵ Соскето алом те настроинав “мануш против пе дадесте, чаи против пе даяте, тай бори против пе сасате; ³⁶ тай о неприятеля е манушескере ка овен о домашна лескере.” ³⁷ Който дехел дадес или дая повече Мандар, нанай достоино Манге; тай който дехел чес или чая повече Мандар, нанай достоино Манге. ³⁸ Тай който на лел по кръстос тай на пирел палал Манде, нанай достоино Манге. ³⁹ Който аракел по животос, ка нашалел лес; тай който нашалел по животос ашал Манге, ка аракел лес.

⁴⁰ Който приеминел тумен, Ман приеминел; тай който приеминел Ман, приеминел Калкес, Ковато бичалгяс Ман. ⁴¹ Който приеминел пророкиес, соскето си пророки, награда пророкиескири ка получинел; тай който приеминел праведникиес, соскето си праведники, награда праведникиескити ка получинел. ⁴² Тай който напоинел иекес калке цикнендар само иеке чашаса шудро пани, соскето си Моро ученики, истина пенав туменге, нисар нанай те нашалел пи награда.