¹ Тай о Исус, като ваздингяс яка, диклас е барвален, кай мукен пе даровя анди съкровищница. ² А диклас иеке чоре вдовица, кай мукел оте дуй лептес. ³ Тай пенгяс: Истина пенав туменге, кай кайка чори вдовица муклас по бут саворендар; ⁴ соскето саворе калка мукле андо даровя е Девлеске пе излишъкиестар , а ой тари немотия пери муклас по цело имоти, ковато сине ла. ⁵ Тай като десаве хоратиненас е храмиеске, кай си украсиме шукаре баренца тай посветеноне приносиенца, пенгяс: ⁶ Ка авен диеса, като калкестар, кате дикен, нанай те ачол ате бар упраал баресте, ковато тена срининел пес. ⁷ Тай пучле Лес, тай пенде: Учителю, а кана ка овел давка? Тай саво ка овел о белеги, като предстоинел те ачол давка? ⁸ А Ов пенгяс: Внимавинен тена заблудинен тумен; соскето мнозина ка авен анде Мере алавесте тай ка пенен: Ме синьом о Помазаники; тай: О време наближингяс. Тена жан палал ленде. ⁹ Тай като ка шунен за войни тай размирицес, тена даран; соскето далка букя требе първо те ачон, но нанай веднага о свършеки. ¹⁰ Тогава пенгяс ленге: Народос ка ваздел пес против народосте тай тагарипе против тагарипнасте; ¹¹ тай ка овен баре трусовя, тай разноне таненде бок тай мори; ка овен ужася, тай баре знамения таро небес. ¹² А англаал те ачол всичко давка, ка товен васта туменде тай ка гонинен тумен, като преден тумен синагогенде тай андо тъмницес, тай ка икален тумен англал тагаренде тай англал управителенде ашал Мере алавеске. ¹³ Давка ка служинел туменге за свидетелство. ¹⁴ Тай чука, решинен ан тумаре сърценде тена обмислинен предварително со те отговоринен; ¹⁵ соскето Ме ка дав тумен чука мъдро те хоратинен*, кай саворе противникия тумаре ка овен безсилна те противостоинен туменге или те противоречинен. ¹⁶ Тай ка овен предиме даже таро родителя тай прала, енданиендар тай амалендар; тай ка мударен декас тумендар. ¹⁷ Тай ка овен мразиме саворендар ашал Мере алавеске. ¹⁸ Но бал тумаре шерестар нанай те загининел. ¹⁹ Чрез тумари твърдост ка придобинен тумаре души. ²⁰ А като дикен о Ерусалим, кай си заобиколиме таро войски, давка те жанен, кай наближингяс лескоро запустяване. ²¹ Тогава колка, колато си анди Юдея, нека нашен андо планини, а колато си андо градос, нека иклон аври, а колато си андо околностя, тена ден анде лесте. ²² Соскето далка си диеса на въздаяние, за те изпълнингиол всичко, ковато си пишиме. ²³ Горко е непразноненге тай е кърмещоненге презал колке диесенде! Соскето ка овел баро бедствие анди риг тай гняви упрал о люде. ²⁴ Он ка перен телал о остриес е мечиеске тай ка овен ингалде андо плени ко саворе народя; тай о Ерусалим ка овел тъпкиме таро народос, жи кай изпълнингион о времена е езичникиенгере. ²⁵ Тай ка ачон знамения ко кам, ки луна тай ко звезди, а ки пув - бедствие е народоске, като ка овен андо недоумение, ашал о бучене е мореске тай е вълненге. ²⁶ О мануша ка примиринен даратар тай таро очакване е букиенге, колато ка постигнинен и вселена, соскето о небесна силес ка разклатинен пес. ²⁷ Тай тогава ка дикен е Човешконе Чавес, кай авел андо облаки, силаса тай баре славаса. ²⁸ А като ка почнинел те ачол давка, изправинен тумен тай вазден тумаре шере, соскето тумаро изкупление наближинел. ²⁹ Тай пенгяс ленге притча: Дикен и смокиния тай саворе каща. ³⁰ Като дикен, кай покаринен, жанен, кай о нилаи си вече паше. ³¹ Също чука тай като дикен, кай ачол давка, те жанен, кай си паше о Божие тагарипе. ³² Истина пенав туменге, кай кавка поколение нанай те пренакел, жи кай нана сбъднингьол всичко давка. ³³ О небес тай и пув ка пренакен, но Мере думес нанай те пренакен. ³⁴ Но внимавинен туменге, тена натегнинен тумаре сърца таро преяждане, пиянство тай житейска грижес, тай ресел тумен ковка диес внезапно, сар примка; ³⁵ соскето чука ка авел упрал саворенде, колато живинен ко муи целоне пувяке. ³⁶ Но бдинен всякога, тай молинен тумен, за те сполучинен те избегнинен всичко, ковато предстоинел те ачол, тай те бешен англал о Човешко Чаво. ³⁷ Тай секо диес Ов поучинелас андо храми; а секо рат иклолас тай нощувинелас ко хълми, наречиме Елеонски. ³⁸ Тай саворе люде подраниненас паш Лесте андо храми те шунен Лес.