1
Пенгяс ленге иек притча далкеске сар требва всякога те молинен пес тай тена перен духом, тай пенгяс:
2
Анде десаве градосте исине иек съдияс, ковато таро Дел нана даралас тай е манушес на зачитинелас.
3
Андо също градос исине иек вдовица, която авелас лесте тай пенелас леске: Отде манге право спремо мо противники.
4
Но ов за известно време нана мангелас. А после пенгяс песке: При все, кай таро Дел нана дарав тай е манушес нана зачитинав,
5
пак, понеже кайка вдовица досадинел манге, ка отдав лакоро право, тена изморинел ман пе безкрайноне дохожданиеса.
6
Тай о Дел пенгяс: Шунен со пенгяс о неправедно съдияс!
7
Тай о Дел ли нанай те отдел о право Пере избраноненге, колато пищинен карик Лесте о диес тай ират, те бавинелда пес спрямо ленде?
8
Пенав туменге, кай ка отдел ленгоро право сиго. Обаче, като ка авел, о Човешко Чаво ка аракел ли вяра ки пув?
9
Тай декаске, колато уповиненас пес песте, кай си праведна, тай презириненас околен, пенгяс кайка притча:
10
Дуй жене дине андо храми те молинен пес, о иек фарисей, а окова бирники.
11
О фарисей, като изправисало, молинелас пес анде песте чука: Боже, благодаринаман Туке, кай нана синьом сар околе манушенде, грабитела, неправедна, прелюбодейция тай особено ма сар калке бирникиесте.
12
Постинав дваж андо курко, дав десятъки всичконастар, ковато придобинав.
13
А о бирники, като бешелас дуре, нана мангелас дори пе яка те ваздел карик о небес, но чалавелас пес ан пе колиниесте тай пенелас: Боже, ов милостиво карик манде, о грешники.
14
Пенав туменге, кай кавка ухлило пе кересте оправдано, а ма ковка; соскето всекой, ковато възвишинел пес, ка смиринел пес, а ковато смиринел пес, ка възвисинел пес.
15
Анде още паш Лесте пе младенциен, за те докоснинел пес жи ленде; а о ученикия, като дикле, смъмринде лен.
16
Но о Исус викингяс лен тай пенгяс: Мукен е чавен те авен паш Манде тай ма спиринен лен; соскето салкенгоро си о Божие тагарипе.
17
Истина пенав туменге: който нана приеминел сар чаво о Боже тагарипе, ов нисар нанай те дел анде лесте.
18
Тай десаво си началники пучлас Лес, тай пенгяс: Благи Учителю, со те керав, за те наслединав вечно животос?
19
А о Исус пенгяс леске: Соске наречинес Ман благо? Никой нанай благо, освен иек Дел.
20
Жанес о заповедя: " Ма прелюбодейсвине"; " Ма мудар"; " Ма чор"; " Ма лъжесвидетелствине"; " Почитине те дадес тай те дая";
21
А ов пенгяс: Всичко давка пазингьом от тернярла.
22
О Исус, като шунгяс лес, пенгяс леске: Иек още нана ресел туке. Бикин всичко со иси тут тай разде е сиромасиенге, тай ка овел тут съкровищес ко небес; ела тай следвине Ман.
23
Но ов, като шунгяс давка, наскърбисало бут, соскето сине бут барвало.
24
Тай о Исус, като диклас лес, пенгяс: Кити мъчно ка ден андо Божие тагарипе колка, колато иси лен барвалипе!
25
Соскето по-лесно си камила те накел презал о иглена кана, отколкото барвало те дел андо Божие тагарипе.
26
А колка, колао шунде давка, пенде: Тогава кой ащи спасинел пес?
27
А Ов пенгяс: О невъзможно е манушенге е Девлеске си възможно.
28
А о Петър пенгяс: Аке, аме муклам амаро тай последвингям Тут.
29
А Ов пенгяс ленге: Истина пенав туменге, нанай никой, ковато те муклас кер или ромня, или прален, или родителен , или чадовиен ашал о Божие тагарипе,
30
ковато тена получинел многократно по бут андо сегашно времес, а андо идещо светос - вечно животос.
31
Тай като лилас е дешудуиен паш Песте, пенгяс ленге: Аке, възлизинас андо Ерусалим тай ка изпълнингиол е Човешконе Чавеске всичко, ковато си пишиме чрез о пророкия.
32
Соскето ка овел предиме ко езичникия, колато ка поругаинен пес упрал лесте тай безсрамно ка оскърбинен Лес, тай ка чунгаден Лес,
33
тай като марен Лес, ка мударен Лес; тай ко трето диес ка възкръснинел.
34
Но он нана ахалиле нищо далкестар; тай о смисели далке думакоро уло гаравдо ленге, тай нана ахалонас давка, ковато пенелас пес.
35
А като Ов приближинелас жи ко Ерихон, иек коро бешелас край о дром те просинел.
36
Тай като шунгяс, кай накел народос, пучлас со си давка.
37
Тай пенде леске, кай о Исус о Назарияни накел.
38
Тогава ов пищингяс, тай пенгяс: Исусе, Чаво Давидово, смилине тут упрал манде!
39
А калка, колато пиренас англал, смъмринде лес, за те траниел; но ов още по бут пищинелас: Чаво Давидово, смилине тут упрал манде!
40
Тай чука, о Исус спирингяс тай заповедингяс те анен лес Леске. Тай като приближисало, пучлас лес:
41
Со мангес те керав туке? А ов пенгяс: Господи, те задикав.
42
Тай о Исус пенгяс леске: Дик; тери вяра изцелингяс тут.
43
Тай ов веднага задиклас, тай тръгнингяс палал Лесте, като славинелас е Девлес. Тай саворе люде, като дикле давка, въздине хвала е Девлеске.