Шеро 14

1 Тена смутинел пес тумаро сърцес; туме верувинен ко Дел, верувинен Манде да. 2 Ко кер Ме Отцаске иси бут обиталища; ако нана сине чука, Ме ка пенавас туменге, соскето жав те приготвинав туменге тан. 3 Тай като ка жав тай приготвинав туменге тан, пак ка авав тай ка лав тумен паш Манде, чука че, кате синиом Ме, те овен тумеда. 4 Тумеда жанен на кате жав тай о дром жанен. 5 О Тома пенел Леске: Господи, нажанас кате жас; а сар те жанас о дром? 6 О Исус пенел леске: Ме синиом о дром тай и истина, тай о животос; никой нана авел паш о Отца, освен чрез Манде. 7 Ако пенджаргиенас Ман, ка пенджаренас Ме Отцас да; от акана пенджарен Лес тай диклен Лес. 8 О Филип пенел Леске: Господи, покажине аменге е Отцас тай достатъчно си аменге. 9 О Исус пенел леске: Дики време синиом туменца тай на пенджарес ли Ман, Филипе? Който диклас Ман, дикляс е Отцас; сар пенес ту: Покажине аменге е Отцас? 10 Нана верувинес ли, кай Ме синиом андо Отца тай кай о Отец си анде Манде? О думес, колато Ме пенав туменге, ма Мандар хоратинав лен; но о пребъдващо анде Манде Отеци керел Пере дела. 11 Верувинен Ман, кай Ме синиом андо Отца тай кай о Отец си анде Манде; или па верувинен Ман поради о дела. 12 Истина, истина пенав туменге, който верувинел анде Манде, о дела, колато керав Ме, ов да ка керел лен; тай по-баре лендар ка керел; соскето Ме жав ко Отца. 13 Тай со да те манген Мере алавесте, ка керав лес, за те прославинел пес о Отец андо Чаво. 14 Ако манген варесо Мере анде алавесте, давка ка керав. 15 Ако дехен Ман, ка пазинен Мере заповедя. 16 Тай Ме ка мангав таро Отца, тай Ов ка дел тумен авер Утешители, за те пребъдвинел туменца жи ко векос. 17 О духос е истинакоро, Колес о светос нанащи те приеминел, соскето нана дикел Лес, нито пенджарел Лес. Туме пенджарен Лес, соскето Ов пребъдвинел туменца таи анде туменде ка овел. 18 Нанай те мукав тумен сиракя; ка авав паш туменде. 19 Още хари,тай о светос нанай вече де дикел Ман, а туме ка дикен Ман; понеже Ме живинав, тумеда ка живинен. 20 Колке диесесте ка пенджарен, кай Ме синиом андо Отца Моро, тай туме анде Манде, тай Ме анде туменде. 21 Кас иси Мере заповедя тай пазинел лен, ов дехел Ман; а който дехел Ман, ка овел възлюбиме таро Отец Моро, тай Ме ка възлюбинав лес, тай ка явинав Ман леске. 22 О Юдас (ма Искариотски) пенгяс Леске: Господи, по сави причина ка явинес Тут аменге, а ма е светоске? 23 О Исус в отговор пенгяс леск: Ако дехел Ман декой, ка пазинел Мо учение; тай о Отец Моро ка дехел лес, тай Аме ка авас паш лесте тай ка керас обиталище анде лесте. 24 Който нана дехел Ман, на пазинел Ме думес; тай о учение, ковато шунен, нанай Моро, а на Отца, Ковато бичалгяс Ман. 25 Давка хоратингиом туменге, жи кай синиом оше туменца. 26 А о Утешители, о Свято Духос, Колес о Отец ка бичалел Мере алавесте, Ов ка сикавел тумен на всичко тай ка дел тумен годи всичко, ковато пенгиом туменге. 27 Мири мукав туменге; Моро мири дав тумен; Ме нана дав тумен, сарто о светос дел. Тена смутинел пес тумаро сърцес, нито те дарал. 28 Шунгиен сар Ме пенгиом туменге: Жаманге, тай пак ка авав паш туменде. Ако дехенас Ман, ка лошаненас, кай жав ко Отца; соскето е Отец си по-баро Мандар. 29 Тай акана пенгиом туменге давка, преди те ачол, тай, като ка ачол, те повервинен. 30 Ме нанай вече бут те хоратинав туменца, соскето аве о князи (калке) светоскоро. Лес нанай нищо анде Манде; 31 но давка ачол, за те пенджарел о светос, кай Ме дехав Отца тай кай сарто заповедингяс Манге о Отец, чука керав. Ухкиен те жасаменге атар. 30 Ме нанаи още бут те хоратинав туменцар, соскето аво о князи далке светоскоро. Лес нанай нищо лестар Манде. 31 Но давка ачол, за те ахалол о светос, кай Ме дехав Отца тай сарто заповедингяс Манге Отца, чука керав. Ухкен, те жасаменге атар.