¹ О Яков, слугас е Девлескоро тай е Девлескоро о Исуса Христа, жи ко дешудуи разчивте народост, Поздрави ! ² Считинен лес за перди лошали, пралален мере, като перен разноне изпитаниенде, ³ като жанен, кай о изпитание тумаре вяракоро произвединел зоралипе. ⁴ А о зоралипе нека извършинел по делос съвършено, за те овен съвършена тай цела, без нисаво недостатъки. ⁵ Но ако декаске тумендар нана доресел мъдрост, нека мангел таро Дел, Ковато дел щедро саворен, без те коринел, тай ка дел пес леске. ⁶ Но нека мангел вяраса, без те съмнинел пес ни най-хари; соскето, ковато съмнинел пес, препел морескере вълненде, колато тласкинен пес тай чалавен пес таро балваля. ⁷ Савка мануш тена мислинел, кай ка получинел варесо таро Дел, ⁸ понеже си колебливо, непостояно андо саворе пере дрома. ⁹ О прал, ковато си андо по-телуно състояние, нека хвалинел пес, като ка ваздел пес, ¹⁰ а о барвало - като смиринел пес, понеже ка прецъфтинел сар о цветос е чарякоро. ¹¹ Соскето о кам изгревинел е изсушителноне балваласа, и чар шукиол, лакоро цветос окапингиол, тай и красота лакере изгледиескири изчезнинел: чука о барвало ка повехнинел ан пе дроменде. ¹² Блажено ковка мануш, ковато издържинел изпитание; соскето, като ка овел одобриме, ка приеминел венециеске о животос, ковато о Дел обещингяс колкенге, колато дехен Лес. ¹³ Никой, ковато изкушинел пес, тена пенел: О Дел изкушинел ман; соскето о Дел нана изкушинел пес таро зло тай Ов нисар нана изкушинел. ¹⁴ А ковато изкушинел пес, завлечинел пес тай хохавгиол пе собственоне страстиатар; ¹⁵ тай тогава и страст зачевинел тай биянел грехос, а о грехос, като развингиол напълно, биянел мериба. ¹⁶ Ма заблудинен тумен, любезна мере прала; ¹⁷ всеко дендо лачипе тай всеко съвършено дари си упрал тай ухлел таро Отца е светлинакоро, анде Колесте нанай изменение или сянка промянакири. ¹⁸ Тари собствено Пери воля биянгяс амен чрез о слово е истинакоро, за те овас иек види първо плоди за Лескере създания. ¹⁹ Тай чука, любезна мере прала. Нека овел всеко мануш бързо те шунел, бавно те хоратинел тай бавно те гневинел пес; ²⁰ соскето е манушескоро гневи нана вършинел е Девлескири правда. ²¹ Далкеске, като отчивен секакво нечистота тай преливащо злоба, приеминен с кротост о садиме слово, ковато ащи спасинел тумаре души. ²² Овен обаче изпълнителя е словоскере, а ма само слушателя, те хохавен тумен. ²³ Соскето, ако декой овел слушатели е словоскоро, а ма изпълнители, ов препел манушесте, ковато дикел по естествено муи андо огледали: ²⁴ дикел пес, жалпеске тай завчас бистрел саво уло. ²⁵ Но който вникнинел андо съвършено закони, о закони е свободакоро, тай постоянствинел, ов, като нанай бистердо слушатели, но деятелно изпълнители, ка овел блажено анди дейност пери. ²⁶ Ако декой считинел пес благочестиво, а нана обуздинел пи чип, но хохавел по сърцес, лескоро благочестие си суетно. ²⁷ Чисто тай непорочно благочестие англал о Дел тай Отца, аке со си: те дикел мануш е сирачеден тай е вдовицен анди неволя ленге тай те пазинел пес неопетнено таро светос.